За съжаление, депресията е едно от най- често срещаните прсихични страдания, около 15% от хората, поне веднъж в живота си ще преживеят някаква форма на депресивно състояние.
" Чувствам се като дърво без корен"
" Вече ,нищо няма смисъл"
" Светът ще е по - добро място без мен"
" Всичко е по- моя вина"
" Никога няма да бъда обичан"
" Всичко се срива пред очите ми"
" Изоставен съм от всички"
" От мен не става нищо"
Това са само част от мислите на депресирания човек, някои от които непрестанно повтарящи се, мъчителни, болезнени. Те оставят човека без сили и без мотивация да живее живота си пълноценно. Независимо от всички опити,тези мисли се връщат отново и отново водещи до пълно изтощение и отчаяние. Човекът се чувства неспособен да се справи със ситуацията, не способен да види живота си от друга гледна точка и напълно потънал във собственития си черен свят.
Още по - притеснителен е факта ,че в много от случаите депресията остава неразкрита, неидентифицирана и съотетно нелекувана.Човекът може да страда с месеци ,дори години, вътрешно да изживява цялата палитра от негативни мисли и емоции, да живее сам с демоните си, чувствайки се изолиран,сам или изоставен. Обикновенно не желае да споделя страданието си от страх, или защото не вярва ,че ще бъде разбран. Често нито близките, нито околните не забелязват какво се случва, не се реагира навреме, стига се до хронифициране на състоянието, в най- тежките случаи и до фатален край.Именно в тези случаи след това остава въпроса и недоумението, как никой не е забелязал, как се стигнало до най - лошото без никои да си даде сметка? Как е могло това да бъде предотвратено?
Ето симптомите на депресия:
Чувство на тъга, плач, празнота или безнадеждност. Раздразнителност или чувство на неудовлетвореност. Загуба на интерес или удоволствие от повечето дейности, професия,хобита,спорт. Нарушения на съня, включтелно безсъние или прекалено много сън Умора и липса на енергия, така че дори малките задачи изискват допълнителни усилия. Намален апетит и загуба на тегло или увеличаване на апетита съответни увеличаване на теглото Тревожност, възбуда или безпокойство Забавено мислене, говорене или движения на тялото Чувства за безполезност или вина, фиксирайки се върху минали неуспехи или виновност Проблеми с мисленето, концентрирането, вземането на решения и запомнянето. Чести или повтарящи се мисли за смърт, мисли за самоубийство. Неизяснени физически проблеми, като болки в гърба или главоболие.
Причините за възникването на депресията все още не са напълно изяснени, макар,че в повечето случай това е комбинация от физиологични предразполагащи фактори, неблагоприятни събития в живота и характеристики на личността. Някой черти на личността, като склонност към прекалена тревожност, самокритика,ниска самооценка, перфекционизъм, интровертност могат да са фактори за отключването на депресия.
При скритата депресия, не всички тези симптоми са налице,човекът не си дава сметка за тях или умело ги прикрива, не допуска че може да страда или усилено се стреми да не допусне другите да разберат. Ето и някои от сигналите ,на които да обърнем внимание за да разпознаем скритата депресия в нас или в някой наш близък:
Може да демонстрира благополучие, да се стреми да показва щастие, прекалена показност на преповдигнато настроение, дори жива радост, да е център на внимание,да прави впечатление,че животът му е идеален, отношенията са му идеални и т.н. Човекът изгражда една маска на щастие зад , която обикновенно се крие празнота, изолираност, отчаяние. Вътрешно страдащият човек не допуска другите до себе си , не се сближава истински, не споделя, не желае да изгражда истински и пълноценни взаимоотношения. Така депресирания център на личността се отделя от външната маска на благополучие и щастие с невидима преграда. С времето тя се задълбочава и двоиственият живот все повече тегли енергия, сили и жизненост. Човекът започва да се изживява като неистински, вкаменен или изкуствен. Още повече, че живеем в общество, в което благополучието, успеха се лансират постоянно като ценност, натрапват се като единствена цел на човешкия живот. Всеки индивид,които не влиза в тази категория моментално се изолира. При тези обстоятелства, това да прикриваш негативните преживявания от другите и обществото се явява единствена алтернатива да приет и да се чувстваш част от обществото.
Друг признак на скритата депресия е желанието на човека да живее в рутина, да следва повтарящ се механичен ритъм. Не проявява желание за промяна, не приема добре предизвикателствата, има натрапчив стремеж да остави всичко по старому. По тази причина той се опитва да възпрепятства, спира или ограничава промените, и ако е възможно, изобщо да не ги допуска. Именно защото промяната изисква допълнителна енергия, а тя е непосилна за човек в депресивно състояние. Негативните преживявания,мисли и емоции са погълнали доста от жизнеността му. Той усилено се стреми към позната рутина, която му носи сигурност. Обикновенно промените в установеното статукво водят до прекалена раздразнителност, изблици на на гняв към себе си или другите, неконтролируеми емоции, плач и т.н.
Хората със скрита депресия обикновенно са артистични ,за тях изкуството във всяка форма е средство да комуникират,излеят,изразят вътрешната си болка. Болезнените чувства провокират необичайни, дори гениални пособия за себеизразяване, не е тайна ,че някои от най- надарените и талантливи индивиди всъщност страдат от депресия. Обикновенно преживели психична травма в някой етап от живота си
(най- често в детските години) те развиват свръхкомпенсация в дадена област, узряват преждевременно, развиват интелекта си прекомерно, за сметка на емоциите, които обикновенно са болезнени,мъчителни. Тяхната изострена чувствителност им позволява да видят скритите нижки на действителността. За съжаление,често депресията ги тласка едновременно с това и към себеразрушителни действия.
Често хората прикриващи своите депресивни състояния се справят изключително трудно с разделите и загубите, имат прекален страх от изоставяне. В хода на живота всеки преживява раздяла и загуба и това е едно от най- тежките моменти ,с които се сблъскваме, но при човека с депресия това е съкрушително,катастрофално събитие способно да ги разруши до основи. Ниската им самооценка,себе обезличаването придава на другия свръхценност. Те стават дълбоко зависими от партньорите си и хората около тях, преживят изключително тежко всяка дистанция усещайки се беззащитни и безпомощни. Понякога това ги прави твърде обсебващи,изискващи,капризни към другите. В действителност,обаче рядко са способни да изградят пълноценни отношения, защото рядко виждат обективно другия, за тях той е просто средство за спасение.
Депресията в други случай се крие в някои псохосоматични заболявания. Без да си дава сметка,че всъщност страда от депресия, човекът обикаля лекарските кабинети в търсене на физическо заболяване. Вниманието му е концентрирано върху телесните симптоми, които често варират, подлага се на безкрайни изследвания и манипулации, пробва различни лекарства и терапии, безуспешно. Психичното страдание в случая е замаскирано зад телесните симптоми, и така дори и лекарят не успява да идентифицира депресията. Могат да минат години преди състоянието да бъде правилно диагностицирано и лекувано.
Страшното идва именно защото в случая дори и най - близките не забелязват случващото се, те остават изцяло заблудени. Контактът е прекъснат и съответно помощ не се търси нито от самия човек, нито от близките.
Депресивните състояния, независимо дали са скрити или явно проявени се повлияват от различни терапевтични методи. Може да се приложи един или комбинация от повече методи.
Ще се спра на няколко от тях:
Медикаментозното лечение е за предпочитани при по - тежки депресии или такива, които се повтарят често. Действието им се базира на влиянието им на нивата на някои невротрансмитери в мозъка. Обикновенно ефекта им не настъпва веднага, подобрение се усеща от две до четири седмици след започването на лечението. Медикаментите не бива да се спрат след като настроението значително се подобри, лечението продължава още известно време, по предписание на психиатър. При особено тежките случай,когато има реален риск от самоубийство, внимателно се преценява възможността човека да остане в болнично заведение под лекарско наблюдение.
Освен медикаментозното лечение, успешно се прилага и психологическото лечение. Има няколко подходи в психотерапията, които макар и различни в използваните методи имат ползотворен ефект върху депресивните състояние. Психотерапията е лечение чрез разговор, прилага се един, два пъти седмично определен период от време или докато симптоми не отшумят. При когнитивно - поведенческата терапия разговора ще бъде изцяло насочен към идентифициране и модифициране на депресивните мисли. При по - дълбочинните терапии , които са и по - продължителни , разговора ще обхваща историята на човека, детството,отношенията със значимите близки. При тях личността ще се гледа в цялост и се търсят корените на депресивните състояние, цели се преработване на травми и съответно по - фундаментални промени в личността.
Факт е,че лечението помага, от друга страна обаче е важно и обкръжението на болния, изграждането на една подкрепяща среда доста би подобрила състоянието. Проявата на разбиране от страна на близките, приемането на болестта сериозно, а не като слабост на характера е от изключително значение. Въпреки мащабните промени, обществото ни все още трудно приема психичното страдание като болест, която се нуждае от лечение. Все още мислим,че депресията е избор,че човека се глези и не проявява достатъчно воля, това допълнително усложнява ситуацията. Обвиненията или простото " Я се стегни" още повече увеличават дистанцията между страдащия и другите, още повече подсилват чувството за изолираност и самотност.
Истина е, че никой не е застрахован от депресия и е необходимо да поемем отговорност както към собственото си психично здраве, така и към здравето на някой наш близък, още повече ,че лечение има и в повечето случаи то е успешно.
Автор: Психолог Теодора Танева